Йоханес Вермеер

Ранният живот на Йоханес Вермеер

През октомври 1632 г. в Делфт, Нидерландия, се ражда дете, което по-късно ще промени историята на изкуството. Йоханес Вермеер влиза в домакство, където текстурите на фините материи и търговията с изкуство са част от ежедневния ритъм. Баща му, Рейниер Янсон, е работил като тъкач на фини тъкани и е действал и като търговец на изкуство. Този двоен характер на дома му означава, че младият момък расте, обграден както от тактилната реалност на текстила, така и от бизнеса за придобиване на картини. Майка му, Дигна Балтенс, поддържа този дом, докато семейството се ориентира в социалния и икономическия живот на града.

Религиозната и социална принадлежност на семейството е белязана от кръщението в църквата Nieuwe Kerk в Делфт на 31 октомври 1632 г. Растящ в тази среда, Йоханес Вермеер е запознат с механизмите на търговията и физическите свойства на пигментите много преди да изгради собствената си репутация. Стабилността на ранните му години се променя рязко, когато баща му умира през октомври 1652 г. Тази загуба носи внезапно бреме на отговорност върху младия мъж, тъй като той наследява семейния бизнес за търговия с изкуство. Той трябва да стъпи на мястото на баща си, управлявайки търговията с картини, докато търси своя собствен път като майстор-художник в оживените улици на Делфт.

Брак и религиозен преход

През април 1653 г. траекторията на живота на Йоханес Вермеер претърпява съществена промяна чрез неговия брак с Катарина Болнес. Тя е католичка жена, а произходът ѝ добавя нов слой сложност към съществуването му в Делфт. За да уреди този съюз и да изгради семейството си, Вермеер се преражда от протестантската вяра на своето детство към католицизма. Това е значима лична трансформация, която изисква навигация в религиозния пейзаж на един предимно протестантски град.

Този съюз не е бил просто частен въпрос между двама души; той е бил повлиян от присъствието на майката на Катарина, Мария Тинс. След сватбата си Вермеер се премества в къщата на своята свекърва. Тази промяна в местожителството го поставя в сърцето на една различна домакинска сфера, оформена от влиянието и стабилността, осигурени от Мария Тинс. Животът в нейното домакинство му дава чувство за принадлежност, докато той продължава да развива своето майсторство и да управлява семейните интереси.

Художествен стил и техническо майсторство

Йоханес Вермеер намира своята цел в тишината на домашния живот. Той насочва вниманието си към интериорни сцени, често изобразявайки една единствена фигура, погълната в съвсем лично, интимно мгновение. Неговото творчество се определя от специфичен, изключително внимателен начин на работа със светлината. Той не просто рисува стая; той улавя как светлината се движи през нея, падащ върху керамична кана или парче хляб с яснота, която изглежда почти научна. За да постигне това, той нанася боята в тънки глазури, изграждайки слоеве, които позволяват на светлината да проникне в повърхността и да се отразява от вътрешността на платното. Той дори използва малки точки боя, за да подскаже как светлината престояно блести върху една повърхност.

Неговата прецизност подсказва дълбоко познаване на оптичните инструменти. Използването на камера обскура вероятно му е помогнало да картографира сложната геометрия на една стая и начина, по който светлината пада върху различните текстури. Той разбира как окото възприема пространството, като често оставя определени зони леко размазани, за да създаде усещане за дълбочина. Тази техника привлича зрителя в самата стая, правейки пространството почти осязаемо. Той не е човек на бързите мазки; неговият процес е бавен и съзнателен. Той разчита на скъпи материали, за да постигне своите специфични цветове, като най-вече дълбокото синьо на ултрамарина, който произлиза от скъпоценния камък лапис лазури.

• Момичето с перла
• Млечката
• Дантелистката
• Астрономът

Ключови шедьоври и прочути творби

Творческото наследство на Йоханес Вермеер е сравнително скромно като обем, но всяко негово произведение носи в себе си една особена, тиха тежест. Около 1665 г. той създава Момичето с перлата – произведение, което се фокусира върху начина, по който светлината улавя една единствена, сияйна точка. В друга сцена, датираща от около 1658 г., Млечката ни показва жена, която излива мляко в глинен съд, а нейното присъствие изпълва стаята с усещане за непоколебима, ежедневна цел. Тези картини разкриват неговия уникален дар да открива дълбочина в най-обикновените, ежедневни дейности.

Някои от неговите платна са подписани с негова собствена ръка, което придава рядка сигурност на неговия каталог. Астрономът и Географът са две от тези творби, които той е подписал и датирал. Тези произведения често ни подсказват за един човек, погълнат от механиката на света, било то чрез изучаването на картите или чрез движението на звездите. Дори в най-малкото си произведение, Дантелистката, която е с размери едва 24,5 см на 21 см, той успява да улови усещане за интензивен, концентриран фокус.

Музиката също намира своя път в неговите композиции. Концертът изобразява мъж и две жени, изпълняващи заедно, сцена, която улавя мимолетния момент на звук и тишина. Неговите картини често се усещат като пауза във времето, в която светлината се улавя върху повърхността и остава там, канейки ни към бавен и внимателен поглед върху детайлите на живот, преживяван в тихите кътчета на Делфт.

Наследството и преоткриването на Вермеер

Когато светлината най-накрая угасне за Йоханес Вермеер в Делфт през декември 1675 г., той беше едва на четиридесет и три години. Той остави след себе си семейство и малка колекция от картини, но името му не остана дълго в обществената памет. В продължение на почти двеста години творчеството му отстъпи от предната сцена на историята на изкуството. Той се превърна в тиха фигура, голяма степенно забравена от поколенията, последващи смъртта му.

XIX век донесе промяна. Историците започнаха да разглеждат по-внимателно неговите спокойни, битови сцени и върнаха името му в общественото внимание. Това преоткриване промени начина, по който светът гледаше на неговия малък творчески репертоар. Докато учените се опитваха да отделят неговата истинска ръка от фалшификатите, броят на приписаните на него картини се промени значително. През 1866 г. бройът на неговите произведения достигаше 74, но днес това число се е свило до 34.

Този процес на идентификация беше бавен и внимателен. Беше необходимо проницателно око, за да разграничи неговата специфична употреба на светлина и цвят от многото произведения, които погрешно са му приписани. Днес неговата репутация е твърдо установена, изградена върху силата на тези няколко десетки платна, които оцеляха през дългото мълчание на неговото забвение.

Къде могат да се видят неговите творби днес

За да откриете тихите моменти, уловени от Йоханес Вермеер, трябва да пътувате през няколко града. В Амстердам Rijksmuseum съхранява „Малката мелничарка“, където светлината се задържа върху глиненото съдче и хляба. Ако се намирате в Хага, Mauritshuis притежава „Момичето с перла“. Тези произведения остават в местата, които отдавна се грижат за неговото малко, но съвършено прецизно наследство.

Обхватът на неговите картини се простира далеч извън границите на Нидерландия. В Париж Лувър притежава „Дантелиерката“ – малко произведение, което разкрива неговата фокусираност върху фините детайли на ежедневния труд. От другата страна на Атлантика, Метрополитният музей на изкуството в Ню Йорк съхранява „Спяща жена на маса“ (детайл). В Берлин държавните музеи притежават „Жена с перлено колие (детайл)“. Дори в Бостън Музеят „Изабела Стюарт Гарднър“ държи „Концертът“ – картина, която до днес остава изчезнала.

„Астрономът“ „Географът“ „Изкуството на живописното майсторство“