Изберете настроение и самата стая ще ви отговори — светлината се охлажда или затопля, ритъмът на въздуха се променя, а от тъмното изплуват само произведенията, които носят това усещане. Всичко останало се отдръпва в сянка.
Архитектът на светлината и камъка Роден в Ерфурт, Германия, през 1813 г., Едуард Герхардт притежаваше ум, който търсеше ред както в структурата, така и в сянката. Неговото ранно обучение не беше в работата с четката, а в прецизните линии на литографията и математическата строгост на архитектурата. Той изучаваше строителното дело в Кьолн, а по-късно под наръка на Земпер в Дрезден, развивайки способността си да улавя как светлината взаим
одейства с тежките, постоянни форми. Тази техническа основа в крайна сметка диктуваше посоката на делото на живота му, насочвайки го към изучаването на паметниците и пространствата, които те обитават. Към края на 1830-те години Едуард Герхардт се премества в Мюнхен, за да се посвети на живописята – преход, който му позволи да съчетае архитектурните си познания с художествена чувствителност. Способността му да улавя сложните детайли на…