Художник
Роден в Сасари, Италия
Марио Сирони: Живот в модерното италианско изкуство
Ранен живот и образование
Роден на 12 май 1885 г. в Сасари, Сардиния, Италия.
Баща му е бил инженер, а неговият дядо по майчина линия, Игнацио Вила, е бил уважаван архитекст и скулптор – което му осигурява ранно докосване до света на изкуството.
Първоначално изучава инженерство в Римския университет, но го изоставя през 1903 г. след нервен срив. Този момент бе повратната точка, която го насочва необратимо към изкуството.
Започва своето официално художествено обучение в Scuola Libera del Nudo при Римската академия по изкуства (Accademia di Belle Arti di Roma), където среща своя първи значим учител – Джакомо Бала.
Художествено развитие и влияния
Ранните му творби са силно повлияни от дивионизма – техника, която акцентира върху разделянето на цветовете за постигане на светлинност, което се вижда в произведения като „Ученикът“.
Около 1914 г. той експериментира кратко с футуризма, излагайки свои творби в Galleria Sprovieri в Рим. Въпреки това, той бързо надхвърля фокуса на движението върху скоростта и динамизма.
Критична промяна настъпва след Първата световна война, когато развива стил, характеризиращ се с масивни, неподвижни форми и геометрични фигури. Това е резултат от неговия военен опит и нарастващото чувство за изолация.
Ключовите му влияния включват Джакомо Бала (ранното обучение), Джорджо де Кирико и Карло Карра (влиянието на метафизичното рисуване върху формата), както и елементи от неокласицизма и примитивистичния класицизъм.
Novecento Italiano и зрял стил
През 1922 г. Сирони става основател на движението Novecento Italiano – стремеж към „завръщане към реда“ в европейското изкуство след войната, който акцентира върху яснотата и традицията.
Неговият зрял стил е белязан от:
Акцент върху геометричните форми и опростените силуети.
Нарочно несъвършена и груба естетика в по-късните му творби.
Теми за самотата, отчуждението и човешкото съществуване.
Изследване на индустриалните пейзажи и живота на работническия клас.
Забележителни произведения от този период включват „Венера“ (1921-1923) и „Самота“ (Solitudine, 1925).
Политически привържености и по-късен живот
Сирони е подкрепял Бенито Мусолини и е допринесъл значително за фашистките публикации с над 1700 карикатури.
Той вярва в интеграцията на изкуството и архитектурата, стремейки се да създаде монументални произведения за обществени пространства – отразявайки идеалите на фашисткия режим.
След Втората световна война неговата връзка с фашизма води до спад в популярността и критичното му признание.
Той се оттегля предимно от обществения живот, продължавайки да рисува в относителна изолация до смъртта си.
Големи постижения и историческа значимост
Творчеството на Сирони представлява значителен принос към италианския модернизъм, изграждайки мост между футуризма и по-късните художествени развития.
Неговото изследване на теми като самота и отчуждение резонира с тревожностите на 20-и век.
Въпреки противоречията около неговите политически привържености, неговото изкуство е представяно на големи международни изложби, включително в Центъра „Жорж Помпиду“ (1981) и Кралската академия в Лондон (1989).
Починал на 13 август 1961 г. в Милан.
Неговото наследство се състои в уникатния му стилистичен синтез и мощните му изображения на човешката съдба в един бързо променящ се свят.
